Нагласите към бежанците и хората, търсещи закрила в България 2017: Интеграцията на бежанците е възможна

ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ 

  • Близо половината от анкетираните са на мнение, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество.
  • Различията в културните обичаи и религиозните вярвания са в основата на страхове на местното население към бежанците и хората, търсещи закрила
  • Намаляват преките контакти на местното население с бежанци и хора, търсещи закрила в сравнение с 2013 година.
  • Телевизията е основният източник на информация, който формира общественото мнение и нагласите към бежанците.

ИНФОГРАФИКА С ИЗВОДИТЕ ОТ ПРОУЧВАНЕТО

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ БЕЖАНЦИТЕ И ХОРАТА, ТЪРСЕЩИ ЗАКРИЛА В БЪЛГАРИЯ

Намаляват преките контакти на местното население  с бежанци и хора, търсещи закрила, както и осведомеността на обществото по отношение на бежанците в сравнение с началото на засиления мигрантски поток през 2013 година. През 2017 г. 93,2% от българите споделят, че никога не са общували с бежанец, докато през 2013 г. те са били 81%. Налице е и значителен спад (от 84% през 2013 г. на 54% през 2017 г.) в дела на хората, които са попадали на новини или истории за бежанци. Като се има предвид липсата на пряк контакт с бежанци и хора, търсещи закрила, медиите са основният източник на информация за българите и главен фактор за формиране на мнение. Телевизията е водещият източник на информация (94%), следват интернет (20%), разговорите с приятели и познати (19%), печатни медии (11%), социалните медии (7%), радио (7%). Липсва разбиране за това кои лица се нуждаят от закрила. Като цяло българите възприемат всеки, който идва в страната извън Европейския съюз, като нелегален мигрант без ясно да осъзнават разликата между мигрантите и хората, търсещи закрила. Проучването потвърждава няколко общи стереотипа към бежанците, наблюдавани в последно време, които могат да бъдат разпределени в следните групи:

  • Стереотипи за това кои хора да бъдат приети в страната: те включват мнението, споделено от 51% от респондентите, че България трябва да приеме хора, търсещи закрила, които идват от страни във война (като Сирия и Ирак), а само 15% заявяват, че трябва да бъдат приети хора, които са преследвани или чиито човешки права са нарушени. 53,5% от респондентите смятат, че по-голямата част от хората, които търсят закрила в България не бягат поради преследване или война в родината им.
  • Стереотипи по отношение на страховете на местното население: тази група включва притеснения относно различията в културните обичаи и религиозните вярвания, които са в основата на страхове в българското общество към бежанците. Основните опасения са свързани с това, че бежанците биха могли да извършат престъпления (60%), да разпространят своите културни обичаи и религиозни вярвания (48%) и да разпространят болести (39%). Опасения по отношение на личната сигурност, загубата на работни места и заразяване с болести са били най-разпространени през 2013 г. в началото на засиления мигрантски поток. През 2017 г. водещите са опасенията за сигурността, различията в културата и религията.

По-голямата част от населението (55,5%) смята, че по време на процеса на предоставяне на закрила държавата трябва да осигури само подслон и храна на хората, търсещи закрила, докато 46,5% са на мнение, че те не трябва да получават повече права и финансова подкрепа. В сравнение с 2013-та година налице е значително увеличение на дела на хората, които смятат, че хората, търсещи закрила трябва да бъдат задържани по време на процеса на предоставяне на закрила – от 59% през 2013 г. на 76,8% през 2017 г. Забелязва се и намаляване на дела на хората, които смятат, че трябва да се предоставя финансова подкрепа от правителството и възможност да работят – от 77% през 2013 г. на 62,5% през 2017 г.

 

ИНТЕГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Близо половината от анкетираните (45,4%) са на мнение, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество. 36,4% смятат, че бежанците могат да се интегрират единствено с помощта на местните жители. Според 9% бежанците могат да се интегрират сами, без ничия помощ. Що се отнася до профила на хората, търсещи закрила, които биха могли да бъдат интегрирани, той може да бъде разделен на две групи:

  • Първата група включва очакванията на обществото за това бежанците да могат да се самоиздържат (88%), да приемат местния начин на живот (85%) и да имат професионални умения (74%).
  • Втората група включва очаквания, че бежанците трябва да говорят български език (59%) и трябва да имат добро образование (50%).

Два признака поляризират общественото мнение по отношение на интеграцията: религията и цветът на кожата. 45% от всички респонденти са на мнение, че бежанците трябва да бъдат християни, а за 32% е важно те да имат бяла кожа. По отношение на личния принос българите са готови да подкрепят интеграцията на бежанците, като им помагат да се запознаят с местния начин на живот, съдействат им в общуването и изучаването на български език. 55,2% от респондентите биха се ангажирали с дейности за интегрирането на бежанците в местната общност. 30,6% биха им помогнали да научат български език, а 24,6% биха им съдействали да намерят работа. Въпреки това съществува и вярването, че бежанците не желаят да се установят в България. Въпреки примерите от 2017-та за неприемане на бежанци в местни общности, малък е делът на местните, които биха предприели действия против заселването на бежанци в мястото, където живеят. 16,4% от респондентите биха организирали протест срещу бежанците, в случай че се заселят в мястото, където живеят, 10,4% биха ги изгонили. 8,3% биха се обърнали към партии или групи, които могат да им помогнат да предотвратят изгонването на бежанците, а едва 4,2% биха потърсили подкрепа от “ловци на бежанци”. По отношение на приноса на правителството към интеграцията на бежанците, проучването показва, че:

  • той трябва да се ограничи само до услуги, покриващи основни потребности като подслон, храна, здравни услуги, класове по български език;
  • не се одобрява осигуряването на финансова подкрепа от страна на правителството на хора, търсещи закрила и бежанци

Същевременно 88,6% от респондентите заявяват, че бежанците трябва да се самоиздържат, за да могат се интегрират успешно в местните общности. В допълнение 85% от българите вярват, че бежанците трябва да приемат местния начин на живот.

 

АНГЛИЙСКА ВЕРСИЯ НА ДОКЛАДА ОТ ПРОУЧВАНЕТО/ SUMMARY REPORT OF THE SURVEY IN ENGLISH

 

За проучването

Проучването, поръчано от Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България, има за цел да изследва обществените нагласи към бежанците и хората, търсещи закрила в страната, както и причините и мотивите за отношението и поведението на българите спрямо тях. Проучването е проведено през декември 2017-та година. Използваната методология е национално представително проучване сред над 1000 респондента на възраст над 18 години и фокус групи в градовете София, Пловдив, Хасково и Видин.