Нов доклад на ВКБООН предупреждава, че хората, принудени да напуснат домовете си поради война, насилие и преследване, все по-често се оказват на предната линия на глобалната климатична криза. Това ги излага на смъртоносна комбинация от заплахи, но без финансиране и подкрепа, необходими за да се адаптират.
Докладът, публикуван на 12 ноември 2024 г. от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в сътрудничество с 13 експертни организации, изследователски институции и групи, ръководени от бежанци, използва най-новите данни, за да покаже как природните бедствия взаимодействат с военните конфликти, тласкайки тези, които вече са в опасност, към още по-тежки ситуации.
От над 120 милиона принудително разселени лица по света три четвърти живеят в страни, силно засегнати от промяната на климата. Половината от тях са на места, засегнати едновременно от конфликти и сериозни климатични рискове, като Етиопия, Хаити, Мианмар, Сомалия, Судан и Сирия.
Според доклада – Няма спасение: На фронтовата линия на изменението на климата, конфликтите и принудителното разселване – до 2040 г. броят на страните, изправени пред екстремни климатични рискове, се очаква да нарасне от 3 на 65, като в по-голямата част от тях ще живеят разселени хора. Очаква се до 2050 г. повечето бежански селища и лагери да преживеят два пъти повече дни с опасни горещини.
„За най-уязвимите хора в света изменението на климата е сурова реалност, която дълбоко засяга живота им“, заяви Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди. „Климатичната криза води до разселване в региони, в които вече живеят голям брой хора, разселени поради конфликти и нестабилност. Така се утежнява вече тежкото им положение и те няма къде да намерят сигурност и дом.“
Например опустошителният конфликт в Судан принуди милиони хора да избягат, включително 700 000 души, които преминаха в Чад. Чад от десетилетия приема бежанци и същевременно е една от страните, най-силно изложени на климатичните промени. В същото време много хора, които са избягали от военните конфликти, но са останали в Судан, са изложени на риск от по-нататъшно разселване поради тежките наводнения, които сполетяха страната.
По подобен начин 72 % от бежанците от Мианмар са потърсили убежище в Бангладеш, където рискът от циклони и наводнения е екстремен.
„В нашия регион, където толкова много хора са разселени от толкова много години, виждаме последиците от промяната на климата пред очите си“, казва Грейс Доронг, активист за климата и бивш бежанец, живеещ в Южен Судан. „Надявам се, че гласовете на хората в този доклад ще помогнат на вземащите решения да разберат, че ако не се вземат мерки, принудителното разселване – и мултиплициращият се ефект от промяната на климата – ще се влошат. Но ако се вслушат в нас, ние също можем да бъдем част от решението.“
В доклада се подчертава също така, че финансирането на борбата с изменението на климата не достига до бежанците, приемащите общности и други лица в нестабилните и разкъсваните от войни държави, поради което способността им да се адаптират към последиците от изменението на климата бързо се влошава.
Понастоящем най-нестабилните държави получават само около 2 щатски долара на човек годишно финансиране за адаптация, което е поразително малко в сравнение със 161 щатски долара на човек в държавите, които не са смутани за нестабилни. Когато инвестициите достигат до нестабилните държави, повече от 90 % отиват в столиците, докато други места рядко се възползват от тях.
Изводите са публикувани по време на Конференция на ООН по изменението на климата (COP29) в Баку, Азербайджан, където ВКБООН призовава за увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата, за да достига до най-нуждаещите се. Агенцията за бежанците също така настоява държавите да защитят принудително разселените лица, които са изправени пред допълнителната заплаха от природни бедствия, и да дадат на тях и на общностите, които ги приемат, право на глас при вземането на финансови и политически решения.
„Извънредната ситуация, свързана с климата, представлява дълбока несправедливост“, каза Гранди. „Хората, принудени да бягат, и общностите, които ги приемат, са най-малко отговорни за въглеродните емисии, но плащат най-високата цена. Милиардите долари за финансиране на борбата с изменението на климата никога не достигат до тях, а хуманитарната помощ не може да покрие адекватно все по-голямата празнина. Решенията са на една ръка разстояние, но се нуждаем от спешни действия. Без подходящи ресурси и подкрепа засегнатите ще попаднат в капан.“
Няма спасение: На фронтовата линия на климата, конфликтите и разселването
Докладът – Без бягство: На фронтовата линия на климата, конфликтите и разселването – е официално представен по време на Конференцията на ООН по изменението на климата през 2024 г. (COP29) в Баку по време на пресконференция на 12 ноември 2024 г. в 14:30 ч. с участието на Върховния комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди и Грейс Доронг, застъпник на бежанците за действия в областта на климата.
Това е първият доклад на ВКБООН за климата и в него се разглежда пресечната точка между климата и разселването, пропуските в настоящото финансиране на борбата с изменението на климата, бъдещето на правната защита на засегнатите лица и необходимостта от инвестиции в проекти за устойчивост в нестабилни и засегнати от конфликти места. За изготвянето на този доклад ВКБООН обединява усилията си с 13 експертни организации, изследователски институции и организации, ръководени от бежанци.
Снимка: UNHCR/McConnell
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
