Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) публикува доклад, разкриващ, че трудният достъп до жилище и опасността да останат без дом са основна тревога на търсещите закрила в България
СОФИЯ, 7 юни 2013 (ВКБООН) – Днес Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) публикува доклад, разкриващ, че трудният достъп до жилище и опасността да останат без дом са основна тревога на търсещите закрила в България.
Докладът „Къде е моят дом?” описва препятствията, пред които са изправени бежанците и търсещите закрила, когато търсят жилище, и предлага възможни решения, които могат да предотвратят нищетата и живота на улицата.
Изследователите, разработили доклада за ВКБООН, потвърждават, че българската държава предоставя подслон и известна финансова помощ (65 лв. на месец) на търсещите закрила. Получилите бежански статут също се ползват с подкрепа, за да намерят квартира и напуснат регистрационно-приемателните центрове. Въпреки това, докладът посочва, че търсещите закрила и бежанците рискуват да останат на улицата, ако държавата не се намеси в най-трудните за тях моменти.
„Всичко, което исках, е да бъда свободен. Затова казах, че мога сам да плащам наема си”, казва Махди, 24-годишен търсещ закрила от Северна Африка.
Махди е изпратен в центъра за задържане на чужденци в Любимец, Хасково, откъдето подава молба за закрила. Тъй като обаче в дома няма място за новопристигащите чужденци, Махди е преместен в другия център за задържане, в Бусманци, София. Подалият молба за статут Махди е трябвало да бъде освободен и преместен в регистрационно-приемателен център, той получава разрешение да напусне едва след като подписва декларация за това, че се мести да живее на външен адрес.
Така заедно с още двама търсещи закрила приятели Махди напуска центъра в Любимец. Но това, което мъжете не осъзнават, е, че с подписването на декларацията за външен адрес те губят правото да получават помощи от държавата.
„Спестяванията ни стигнаха за един месец, а след това трябваше да живеем на улицата”, казва Махди, който сега споделя стая с приятелите си Хасан и Осман в мазето на изоставена строителна площадка.
Професионалисти, работещи с бежанците в България, наричат недостроената сграда „Хотел „Риц”, тъй като останали без средства бежанци и търсещи закрила често намират подслон в нея през годините.
„Иронията е, че [„Хотел „Риц”] се намира точно срещу най-големия регистрационно-приемателен център в страната”, казва Роланд-Франсоа Вейл, Представител на ВКБООН в България. „Бежанците и търсещите закрила трябва да бъдат предпазвани от подобни беди. Те често са принудени да напуснат родината си, без да вземат друго освен дрехите на гърба си. Тук те не получават обичайната подкрепа от семейство и приятели.”Докладът на ВКБООН определя двете основни причини, поради които търсещите закрила и бежанците в България остават без дом – подписването на фиктивни декларации с цел напускане на центровете в Бусманци и Любимец след продължително задържане, както и липсата на материална подкрепа при повторна молба за предоставяне на статут.
Но докладът разкрива, че търсещите закрила не са единствените, които могат да останат без дом. Признатите бежанци – дори тези, които вече са успели да се интегрират – също са уязвими.Мохамед от Сирия вече 11 месеца живее в стая на втория етаж на „Хотел „Риц”. Преди близо година той получава хуманитарен статут, както и предизвестие, че има две седмици, за да напусне регистрационно-приемателния център.Без да говори езика и да има спестявания, Мохамед не успява да намери квартира. Така той бързо се озовава на улицата, намирайки подслон в голите бетонни помещения на изоставения „Хотел „Риц”. Но Мохамед не се предава. Въпреки тежката ситуация, той се записва в курсовете на Националната програма за интеграция на бежанци и планира бъдещето си.„Всяка сутрин ставам и отивам на курс по български”, казва той. „Ще науча езика и ще започна работа.”Но дори да намери работа и апартамент, Мохамед пак ще е в опасност. Докладът на ВКБООН предупреждава, че дори бежанците, които живеят в страната от години, говорят езика и работят, лесно могат да останат без дом, ако късметът им изневери.„От началото на икономическата криза досега все повече и повече бежанци остават без работа”, казва Марияна Стоянова, ръководител на Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст. „Често бежанците са първите, които са съкратени на работното място.”56-годишния Аднан, бежанец от Ирак и настоящ обитател на „Хотел „Риц”, е един такъв пример. Аднан попада в България с помощта на програма за учебен обмен през 1978 г.
„Завърших Техническия университет в София”, казва Аднан, които прекарва по-голямата част от 90-те години като преводач от арабски. „Дори за кратко работех и за Държавната агенция за бежанците.”Аднан подава молба за статут чак през 1995 г., когато семейството му е заплашвано от режима на Саддам. Получава статут през 2000 г., жени се за българка и създава семейство.
Но когато икономическата криза удря страната, той е съкратен от работата си като охранител. Без да може да намери нова работа, бракът му се разпада. Аднан е бездомен от началото на 2012 г. Всеки ден се чувства все по-изолиран и отчаян.
„Баща ми умря в Сирия”, казва той. „Майка ми умря в Ливан. Имам двама братя, но не знам нищо за тях. Сигурно и те са мъртви.”Успял да се интегрира в българското общество, Аднан не си е представял, че изведнъж може да остане без дом. Той обаче не е единственият чужденец в България с подобна съдба.
„Другите бежанците идват и си отиват от „Хотел „Риц””, казва Аднан. „[Идват от] Сирия, Ирак, Мали и много други страни.”
Освен съдбите на хора като Махди и Аднан, докладът на ВКБООН представя и препоръки за това как бездомността сред търсещите закрила и бежанците в България може да бъде преборена, а интеграцията им в обществото – ускорена.
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър