UNHCR logo
  • Помощ за бежанци от Украйна
  • Форма за обратна връзка
UNHCR logo
  • Search
  • България
  • Menu

Select a language for our global site:

English Français Español عربي
Select a country site:
  • Помощ за бежанци от Украйна
  • Форма за обратна връзка
  • Media Centre
  • Refworld
  • Statistics
  • Stay informed

Share

Facebook X
  • За нас
    • ЗА НАС
    • Представител на ВКБООН в България
  • КАКВО ПРАВИМ
    • Закрила
    • Застъпничество
    • Образование
    • Компас: българска мрежа от центрове за закрила и включване
  • НА КОГО ПОМАГАМE
    • Бежанци и лица, търсещи убежище
    • Липса на гражданство
  • Ресурси
    • Учебни материали
    • Наръчници, препоръки и насоки
    • Международно бежанско право
    • Доклади и проучвания
    • Насоки за правилна терминология
  • Новини
  • Обяви
    • Кариери
    • Търгове
Search UNHCR
Close Search
 
  • Home

Изоставена болница заживява нов живот като дом за украински бежанци в България

23 дек. 2022

От Кристин Пироволакис и Яна Додникова

След като в продължение на години е стояла празна, болницата „Димитър Кудоглу“ във втория по големина български град Пловдив е превърната в гостоприемен пристан за хора, принудени да бягат

Когато Ната Елис, технологичен предприемач, родом от Одеса, за първи път чува за изоставената болница в града, тя вече вижда потенциала ѝ като убежище за бежанци, принудени да бягат от войната в Украйна.

В болницата нямало нито вода, нито електричество, а интериорът бил в пълен безпорядък, като боята се лющела от рушащите се бетонни стени на сградата. Но сградата е безплатна, дарена от общината, и Елис, която нарича Пловдив свой дом, след като напуска Украйна през 2016 г., е решена да я върне към живот в името на многобройните жени, деца и възрастни хора, които имат остра нужда от място за временен престой.

„През първите няколко дни на войната открихме център за събиране на дарения и с помощта на семейството, приятелите и сътрудниците бързо събрахме храна, лекарства, одеяла и превръзки, но тъй като нещата бързо ескалираха, осъзнахме, че трябва да се направи доста повече“, казва Елис, докато се разхожда из долните етажи на вече обновената болница.

Заедно с помощта на доброволци-бежанци и дарения от фирми, местни власти, неправителствени организации и българската общественост, Елис успява да ремонтира първите три етажа на четириетажната сграда, откакто поема проекта през март.

Под егидата на нейната благотворителна организация, Фондация за подпомагане и обновяване на Украйна, обновената болница най-накрая отвори врати през юни и в момента е дом на 130 бежанци, включително 51 деца.

ВКБООН, Агенцията на ООН за бежанците, в момента ремонтира целия четвърти етаж, като освен това осигурява матраци, одеяла и кухненски комплекти, за да отговори на нарастващите нужди на центъра, а общината помага с електричество, отопление и храна.

„Нашите екипи за закрила, които са на място и помагат на бежанците в Пловдив, идентифицираха този проект на местно ниво за подкрепа, а този подход на участие, включващ местната администрация, общината, бежанците, приемащата общност и частния сектор, създава усещане за принадлежност, което от своя страна създава приобщаване и интеграция“, заяви Седа Кузуку, представител на ВКБООН в България.

Семействата живеят заедно в общи спални, а приемният център е оборудван с четири кухни на етаж, за да може бежанците да имат свободата сами да приготвят храната си. В складовото помещение жените бежанки помагат за сортирането и каталогизирането на дарените дрехи за по-широко разпространение. Въпреки че по-голямата част от украинските деца посещават българско училище, центърът предлага и ежедневни уроци по български и английски език, а няколко пъти седмично се провеждат курсове по електроника, компютърна и арттерапия.

В навечерието на празниците децата са превърнали центъра в зимна страна на чудесата с ръчно изработени орнаменти и коледни елхи, разположени в рецепцията и общите части. Болницата беше домакин на двудневен коледен базар, на който се продаваха ръчно изработени бижута, играчки, плетива и други стоки, ръчно изработени подръчни материали, за да се съберат средства за подаръци за децата.

„Центърът много прилича на малко село или общност в смисъл, че всички си помагат с всичко – от почистването до грижите за децата на другите, когато трябва да отидат на работа – тук хората са мрежа за взаимопомощ не само по време на престоя си в центъра, но дори и когато решат да напуснат и да си наемат самостоятелно жилище“, обяснява Елис.

Наталия Артиух заминава за Пловдив от тежко бомбардирания град Запорожие с децата си, сестра си и племенника и племенницата си през юни, след като научава новината за обновената болница и нейния общностен дух. Сега тя помага в ежедневната работа на центъра, където освен че помага на хората да си намерят работа, общността служи и като мрежа за подкрепа.

„Опитваме се да доставяме малки удоволствия на децата си тук, за да могат да се адаптират, и наистина ни помага това, че се чувстваме като голямо семейство. Всички винаги се подкрепят взаимно и чувстваме, че можем да разчитаме един на друг“, казва Артиух.

Пенсионираният инженер Ремен Недялков е един от многото български доброволци, които са решили да помагат, първоначално като даряват храна и одеяла, а в края на краищата да отделят време, като споделят своята страст – електрониката. В момента той преподава два пъти седмично двучасов курс по електроника на децата бежанци в центъра в една от стаите, които сам е оборудвал.

„Ако тези деца могат да научат нещо от мен и след това да споделят знанията си с други, това ще им помогне да израснат и се надявам, че за няколко часа ще отвлече мислите им от всички други проблеми, с които може да се сблъскват“, казва Недялков, докато демонстрира как работи малка водна помпа на своята група ученици.

Въпреки проблемите у дома, млади и стари намират утеха в духа на общността тук, като 61-годишния детски хирург Игор Прохоров.

Прохоров е избягал от тежко бомбардирания град Харков съвсем наскоро и в момента е лекуващ лекар в приемните центрове.

„Живея в приемния център едва от няколко седмици, но вече се чувствам като част от едно голямо семейство и например винаги ми дават домашно приготвена храна“, казва Прохоров.

„Хората наистина оценяват факта, че тук живее лекар в случай на спешен случай и често обслужвам пациенти по всяко време на денонощието“, допълва той. „Благодарен съм, че получих тази утеха в момент, в който загубих толкова много“.

Видеото към публикацията вижте тук.

English

 

Сподели във Файсбук Сподели в Туитър

 

  • About us
  • Feedback form
  • Emergencies
  • What we do
  • News and Stories
  • Governments and Partners
  • Get involved

© UNHCR 2001-2025

  • Media Centre
  • Emergencies Portal
  • Contact us
  • Statistics
  • Terms and conditions
  • Careers
  • Refworld
  • Privacy Policy
  • Get Involved
  • Business
  • Follow