Конвенции за апатридите | Основни документи за закрилата на лицата без гражданство

Конвенцията за статута на апатридите от 1954г. признава международния правният статут на “лица без гражданство (апатриди)” и им гарантира упражняване на човешките им права без дискриминация, предоставяйки им достъп до документи за пътуване, документи за самоличност и минимални стандарти на отнасяне.

Гражданството представлява правно обусловена връзка между лицето и конкретна държава. Гражданството дава на хората чувство за самоличност, но също така – още по-важно – им осигурява възможност да упражняват редица права.

Липсата на гражданство представлява ситуация, в която дадено лице не се счита за гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. По данни на ВКБООН в днешно време този проблем засяга най-малко десет милиона души по цял свят.

Още през далечната 1954г. международната общност прие Конвенцията за статута на апатридите, която се занимава с проблема на липсата на гражданство. Конвенцията за статута на апатридите от 1954г. признава международния статут на “лица без гражданство” (апатриди) и им гарантира упражняване на основните човешки права, предоставяйки им достъп до документи за пътуване, документи за самоличност и други. Конвенцията освен това повелява държавите-страни по нея да улеснят интеграцията и натурализацията на лицата без гражданство.

С цел да се избегне възникването на случаи на липса на гражданство и да се намали броят на апатридите, през 1961г. международната общност прие друг важен документ – Конвенцията за намаляване на случаите на липса на гражданство. Конвенцията от 1961г. предвижда придобиване на гражданство за лицата, които в противен случай биха се оказали без гражданство, и които имат съответната връзка с държавата по рождение или по произход.

Конвенцията от 1954 г. за статута на апатридите и Конвенцията от 1961г. за намаляване на случаите на лица без гражданство са основните правни  инструменти за закрила на лицата без гражданство по цял свят и за недопускането и намаляването на случаите на липса на гражданство. Макар че се допълват от регионални споразумения и международното законодателство за правата на човека, двете конвенции за апатридите са единствените глобални конвенции от този род.

До момента конвенциите са ратифицирани от малък брой държави, което възпрепятства оформянето на международната рамка за закрила на лицата без гражданство и ограничаването на случаите на лица без гражданство. В тази връзка през 1995г. Общото събрание на Организацията на обединените нации възложи на ВКБООН мандат да работи с правителствата, за недопускане на липса на гражданство, разрешаване на вече възникналите случаи и защита на правата на апатридите. Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) освен това бе изрично упълномощена да насърчи ратификацията на тези две конвенции за липсата на гражданство.

Конвенция от 1954г.

Конвенция от 1961г.

Карта