Гражданската война в Близкия изток отеква по границите на ЕС и хиляди сирийци търсят закрила в България, най-бедната страна в Европа. Осем хиляди търсещи закрила се намират на българска територия.
София, България, 15 ноември, 2013 (ВКБООН) – Гражданската война в Близкия изток отеква по границите на ЕС и хиляди сирийци търсят закрила в България, най-бедната страна в Европа.
Осем хиляди търсещи закрила се намират на българска територия, половината от тях са настанени в седем държавни центъра. Но тези центрове, препълнени с хора от Мали, Ирак, Афганистан и Сирия, са в състояние да задоволят само основните нужди на търсещите закрила. Един от центровете с най-трудни условия е този в Харманли, център в окаяно състояние близо до границата, където няколко стотици семейства – 1100 души общо, включително 300 деца – чакат в контейнери и палатки.
Центърът в Харманли е изоставена военна база, намираща се на 50 км от границата с Турция. В центъра пристигат първите търсещи закрила на 12 октомври и почти всички (98 процента) са сирийци.
Въпреки неблагоприятните условия за живот в Харманли, сирийците поне не усещат страха от войната. И все пак, само неколцина се чувстват напълно в безопасност. Вече не са заплашени от бомби и снайперисти и затова успяват да понесат живота без отопление и течаща топла вода в Харманли. От тази седмица се съобщи, че има електричество – един месец, след като центърът отвори врати.
Първоначално, преносимите жилища за бяха предназначени за 450 души. Когато този брой беше превишен, търсещите закрила бяха принудени да живеят в непригодени за зимни условия палатки. За 24-годишното сирийско момиче, Джазия, както и за нейните роднини, единственият подслон е опънат тънък бризент.
“Тези условия не са за хора”, заяви Джазия, учителка от опустошения от войната град Хасака. “Ние замръзваме през нощта”, добави момичето.
От 300 деца в Харманли, много са с треска и кашлица. Въпреки тази епидемия от заболявания, няма лекар в центъра. Съобщава се, че на най-сериозно болните се позволява да го напускат, за да потърсят медицинска помощ.Но без средства за закупуване на лекарства, хората са застрашени, особено тези, които страдат от сериозни заболявания като диабет, туберкулоза и хепатит A.
Четири-годишното сирийско момченце Диар, има левкемия. За да оцелее, детето се нуждае от кръвопреливане. Родителите разказват, че предписаното лекарство ‘Exjade’, е било изгубено по време на бягството на семейството. Сега родителите на Диар нямат възможност да плащат за живото поддържащото лекарство, което струва 300 долара на месец.
„Какво можем да направим?“ пита бащата на Диар.
Окаяното състояние на отпадъчните и санитарни съоръжения допълнително влошават обстановката в центъра. Въпреки че общината извозва боклука ежедневно, центърът е зарит с отпадъци. Десетте общи бани обслужват около 500 души, които живеят в платки или в приспособените общежития. Санитарните помещения са мръсни и неподдържани, което е проблематично за уязвимото население на центъра. Тези, които са пристигнали по-рано и живеят в контейнери имат собствени тоалетни.
За много други в Харманли, използването на банята през нощта е истинско приключение, тъй като това означава преминаване по неосветени алеи, дейност, която може да се окаже опасна и неудобна за живущите там.“Аз съм жена”, заяви 24-годишната Джазия. “Ние не сме живели по този начин в Сирия.”
На живущите в центъра се налага да бъдат находчиви, за да мога да се справят с обстоятелствата, в които живеят. Например, те използват хартиените отпадъци за подпалки, за да могат да поддържат огън, с които да готвят, да подгряват вода и да се топлят през нощта. Местни хора също помагат, с каквото могат, но даренията са недостатъчни и не могат да задоволят нуждите.
“До миналата седмица режехме клони от дърветата за подпалки, но в последствие, полицията донесе дърва за огрев“, заяви 25 – годишният Махмуд, посочвайки купчина от нарязани дървесни пънове, подредени срещу подслона на семейството му.
На един такъв огън бълбукаше съд с вода. „Тази вряща вода е за млякото на бебето“, обясни Махмуд, взирайки се надолу към празната консерва от боб.Около една дузина жени в центъра в Харманли са бременни и се нуждаят от храна. Но тя е оскъдна. На всеки пет дни, всеки търсещ закрила, получава един хляб, един буркан лютеница, пастет и консерва риба с доматен сос.
“Това едва стига за обяд, да не говорим за закуска и вечеря”, заяви 16-годишният Атар, който описва как той напуска семейството си в Халеб, пътува из Турция с приятел и идва в България, за да намери леля си.След трудностите, които е преживял през това пътуване, Атар е щастлив да има покрив над главата си, макар и споделяйки го с шестдесет други мъже. Сега, когато е направил контакт с леля си, вече планира бъдещето си. “Мечтата ми е да уча във Великобритания”, каза той. “ Искам да стана адвокат.”
По ирония на съдбата, той вече е в подобна компания. През деня, български юристи обикалят центъра с предложения за правни услуги и жилищни настанявания. Някои адвокати искат 100 долара капаро, което е рискована сделка.
„Те просто вземат парите и никога не се връщат“, каза 33 -годишният Исам, който е бил принуден да напусне жена си и децата си в Дамаск. Като всеки друг сириец в центъра, мечтата му е да се събере със семейството си. За да се случи това, Исам първо трябва да напусне Харманли. Но преди някой да може да си тръгне от центъра, Държавната агенция за бежанците трябва да ги регистрира, в съответствие с процедурите за закрила. Този процес може да отнеме време, имайки предвид големия броя настанени в центъра.
Зимата наближава, храната е оскъдна, хората са болни, а регистрацията ще бъде едно истинско предизвикателство. И за съжаление, поради недостиг на персонал в центъра, времето не е на тяхна страна.
Борис Чеширков
ВКБООН България
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър