„Животът е нищо, когато семейството ми не е тук при мен,“ споделя 45-годишният Бирук Нахом, който преди седем години оставил жена си и дъщеря си в Етиопия и заминал за Унгария, първоначално за кратко, за да учи.
БУДАПЕЩА, 13 юни (ВКБООН) – В края на смяната му Бирук Нахом* казва довиждане на унгарските си колеги с топла усмивка, скриваща болката, която носи в себе си.
„Животът е нищо, когато семейството ми не е тук при мен,“ споделя 45 годишният човек, който преди седем години оставил жена си и дъщеря си в Етиопия и дошъл в Унгария, първоначално за кратко, за да учи. Скоро след това имал неприятности с властите в собствената си страна заради връзките си с опозиционните партии и кандидатствал за убежище.
Сега Нахом работи на пълен работен ден за кабелна телевизионна компания в предградията на Будапеща, като опакова оборудване за доставка. Той изпраща всички средства, които може да отдели, на семейството си, което много му липсва.
Етиопецът започнал да работи и да плаща данъци в Унгария скоро след като получил статут на бежанец през 2006 г.
Оттогава той се опитва да доведе при себе си съпругата си и вече дванадесетгодишната си дъщеря. Засега усилията му са напразни.
Годините на неуспешни опити да се събере със семейството си са се отразили зле на Нахом.
Сълзи напират в очите му, когато мисли за семейството си. „Чакането е много трудно за всички нас. Но съпругата ми е жена със силна воля – малко жени биха чакали мъжа си седем години,“ споделя съпругът с мек тон.
Нахом споделя, че през първите шест месеца след като получил статут на бежанец семейството му изпратило по пощата от Етиопия до консулството на Унгария в Кения първата молба за събиране на семейството. Молбата очевидно не е стигнала там, където трябва. Междувременно шестмесечният срок за подаване на молби за събиране на семействата на бежанци при по-благоприятни условия изтекъл.
Този срок е критичен за бежанците, защото не са длъжни да докажат, че могат да издържат семейството си през това време.
След като изтекат шест месеца от положителното решение за предоставяне на статут на бежанец, бежанците, които искат да доведат семействата си в Унгария, трябва да докажат, че могат да покрият техните здравни осигуровки, настаняване и други разходи за живот. Това е трудна задача за хора, които се опитват да си стъпят на краката в нова държава.
Семейството на Нахом подало нова молба, която сега трябвало да отговаря на тези трудни правила.
Твърдо решени да съберат семейството, съпругата му и дъщеря му се преместили в столицата на Кения Найроби – най-близкото място до Етиопия, в което има унгарско консулство. Така семейството можело да спази унгарския закон, като подаде лично молба са събиране в унгарското консулство или посолство в тяхната страната на местоживеене.
Тъй като Унгария като цяло няма официално представителство в страни, засегнати от конфликт, семействата на бежанците, обикновено жени, деца и възрастни хора, нямат друг избор освен да предприемат скъпото и понякога опасно пътуване до най-близките държави.
Според доклада на ВКБООН за 2012 г. „Достъп до събиране на семейството„, разходите за път и допълнителните разноски, които са тежест за семействата, биха могли значително да се облекчат, ако молбите за събиране на семейството се подават и обработват в държавата, предоставила подслон, а не в консулствата в чужбина.
Имиграционните власти отхвърлили молбата на Нахом, защото скромният му доход бил под нивото, необходимо за минимален жизнен стандарт според данните на унгарската национална статистическа служба.
Междувременно Нахом си спечели нови и истински приятели. Предишният му шеф, който забелязал тревогите на служителя си, породени от трудното положение на семейството му, предложил да помогне с новата молба, като поеме разходите на семейството на Нахом след пристигането им.
Независимо от молбите на адвоката на Нахом, тази молба също била отхвърлена, защото само член на семейството можел да поеме отговорност за издръжката му.
„Това означава, че той трябва да има достатъчно висока заплата и/или значителни спестявания,“ споделя адвокатът от Хелзинкския комитет Гьозо Габор, който оказвал помощ на бежанеца за подаването на многократните молби за събиране на семейството.
„Или да убеди имиграционните власти да бъдат „по-добросърдечни“, добавя дой.
Нахом споделя, че изискванията на властите са прекалено високи и сегашната му работа, макар и по-добре платена, все още не отговаря на стандартите.
„Казват, че заплатата ми е малка. Сега печеля 100 000 форинта месечно, но ми казаха, че трябва да заработвам 180 000 – кой печели толкова пари в Унгария?“
Гълтайки сълзите си, Нахом споделя, че намира утешение в ходенето на църквата и седмичните разговори по Skype със семейството си.
„Дъщеря ми беше само на пет години, когато тръгнах. Понякога ми е трудно да я гледам на Skype, затова е по-добре просто да се чуваме по телефона.“
От няколко години ВКБООН призовава правителствата на европейските държави да улеснят събирането на бежанците с техните семейства.
В случая с Нахом агенцията за бежанците е поискала от Унгария да преразгледа решението си и да сложи край на огромните трудности на семейството.
„Интеграцията и всъщност закрилата на бежанците е куха идея, когато семейството ти не е с теб в държавата на убежище,“ заявява ръководителят на Службата на ВКБООН в Унгария Агнес Амбрус.
„Семейството е градивната клетка на обществото, а бежанците, които вече са преживели толкова много, имат нужда семействата им да са при тях, за да изградят отново живота си.“
Андреа Анка, Букурещ
*Името е променено с оглед на защита на лицето.
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър