Изгнаник от Алепо иска да възстанови града си по демократичен начин

Ал-Хакам Шаар израства в стара къща в древния град Алепо, реставрирана с любов от баща му, който страстно се интересува от историческо наследство и архитекура. Днес, след близо седем години война в Сирия, част от къщата лежи в руини и Ал-Хакам, който живее в Будапеща, може само да се надява, че един ден ще бъде реставрирана.

За Ал-Хакам, който е на 32 години, тук не става дума само за носталгия по стария му дом. Той е научен сътрудник по проект в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, където събира подробна информация за Алепо, която един ден би могла да бъде използвана за възстановяването на града, който е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Проектът „Алепо“ https://www.thealeppoproject.com/ е едновременно виртуален град за бежанци от Алепо и форум за обсъждане на начините, по които той би могъл да бъде възстановен. „След Втората световна война места като Стария град във Варшава са били възстановени до последния детайл с помощта на стари планове и карти“, казва Ал-Хакам. „Защо ние да не можем да възстановим Алепо по същия начин?”

„Опитваме се да ангажираме бежанците с дискусии за възстановяването на града“

Проектът „Алепо“ стартира преди повече от три години с първоначално финансиране от фондацията „Карнеги“ в Ню Йорк. Ал-Хакам работи заедно с още един научен сътрудник под ръководството на и.д. директор професор Мартин Каханец. Помагат им двама стажанти. За разлика от други програми за подпомагане на бежанци и мигранти в Унгария, които са или временно прекратени, или под въпрос в резултат на нови наказателни данъци, проектът „Алепо“ продължава да процъфтява.

Основната му цел е бежанците в края на краищата да се приберат у дома. „Опитваме се да ангажираме бежанците с дискусии за възстановяването на града“, казва Ал-Хакам. Той признава, че е наясно колко трудно ще е това. Алепо, чието население е достигало три милиона, бива сериозно разрушен в процеса на това, което основателят на проекта „Алепо“ Робърт Темплър нарича „урбицид” (убийство на град). Сега той се контролира от сирийски правителствени сили с подкрепата на Русия.

Докато няма мир, при една прибързана реконструкция някои бивши собственици и жители може да останат нечути. А разходите ще бъдат огромни. Въпреки това, както пише на сайта, именно сега трябва да започнем да мислим за бъдещето.„Може да изглежда малко рано да говорим за реконструкция, но колкото по-рано започнем да мислим за този процес, толкова по-успешен ще бъде той.“ В офиса си в центъра на Будапеща Ал-Хакам и стажантите Конър Кусилек, на 25 г., от Северна Каролина, и Абдухалим Албакор, на 28 г., от Хомс в Сирия, са се надвесили над съветска карта на Алепо от средата на 70-те години на миналия век. „Можете да видите всички спортни стадиони и предградията с многоетажни сгради, построени по това време“, казва Абдухалим.

 

Ал-Хакам ни развежда из уебсайта. Наред със сърцераздирателни снимки на стари дворци преди и след бомбардировките има статии за различни страни на живота в Алепо – от открити пазари до коктейл-барове. Конър е писал за спасителните дейности на Белите каски. Има и проучвания и въпросници за мнението и спомените на жители на Алепо, които иначе биха се почувствали пренебрегнати. Един въпросник ги моли да си спомнят с подробности кои магазини и дори улични продавачи са работили в различни части на града. „В Алепо има цели улици, посветени на определени професии. Имаше един хълм с 10 шивашки ателиета“ спомня си Ал-Хакам. В друго проучване, обхващащо 1000 респонденти, ясно се вижда привързаността им към града. В отговор на въпроса „Мислите ли, че ще се върнете в Алепо?” 72 процента отговарят „Да“. „Едно е да провеждаме проучвания, но да започнем възстановяването на града без присъствието на тези хора там би било безотговорно“, казва Ал-Хакам.

„Възстановяването трябва да бъде демократично.“ Неговото собствено завръщане в Алепо, дори само за кратко посещение, е немислимо в момента. През 2015 г. Ал-Хакам пристига в Будапеща през Турция. Това се случва малко преди големия поток от бежанци, които преминават през Унгария същата година. Той влиза в страната с виза за научна дейност. Останалите членове на семейството му са пръснати из САЩ, Канада, Германия и Нова Зеландия.

Последно е видял семейната си къща през 2014 г., точно преди контролираният от бунтовниците източен Алепо да бъде бомбардиран и завзет от държавните сили. Къщата от 19-ти век, известна сред местните като Къщата на Шаар, се намирала срещу фурна в близост до площад Кади Аскар. Къщата носела радост и гордост на бащата на Ал-Хакам – Ахмад Адиб Шаар, бивш генерал в сирийската армия, който предвидил гражданската война и в края на краищата напуснал страната. Той починал в Щатите по-рано тази година. Адиб Шаар култивирал страстта си към старата архитектура като студент в Кентърбъри в Англия. Когато седемте му деца са още малки, той ги премества от жилищния блок в модерната западна част на Алепо в живописната стара къща в древната източна част на града.

„Имаше шест стаи“, спомня си Ал-Хакам. „Татко я реставрира с любов, а всички ние помагахме. Спомням си как измазвах стените със собствените си ръце. Усърдно работих и по ремонта на банята и за това татко ми даде 10 американски цента допълнителни джобни.“ Сега една трета от къщата е в отломки, а останалата част се нуждае от пълна реставрация. „Отново бих работил по нея със собствените си ръце“, казва Ал-Хакам. „Представям как го правя. Но не бих искал да го правя без братята и сестрите ми. В края на краищата баща ни остави къщата на всички нас.“