Търсещи убежище | В търсене на международна закрила

Терминът „търсещ убежище“ често се бърка с термина „бежанец“. „Лице, търсещо убежище“ е човек, който твърди, че е бежанец, и търси международна закрила от преследване или тежки посегателства в родната си страна. Всеки бежанец първоначално е търсещ убежище, но не всеки търсещ убежище в крайна сметка бива признат за бежанец. Докато изчаква молбата му да бъде приета или отхвърлена, такъв човек се нарича „лице, търсещо убежище“.

Терминът „търсещ убежище“ не указва дали лицето е бежанец или не, а просто отразява факта, че то е подало молба за закрила. Задача на националните системи за убежище е да решат кой търсещ убежище в действителност отговаря на условията за международна закрила. Онези, за които чрез редовна процедура е определено, че нито са бежанци, нито се нуждаят от друга форма на международна закрила, могат да бъдат изпратени обратно в родните си страни.

Ефективността на системата за убежище е крайъгълният камък в този процес. Ако процедурата е бърза, честна и ефективна, всеки търсещ убежище, който действително е бежанец, ще получи бежански статут, докато онези, които не се нуждаят от международна закрила, няма да могат неправомерно да се възползват от нея.

В седемте държави (България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения) които попадат в обхвата на Регионалното представителство на ВКБООН за Централна Европа, между 2006 и 2010г. бяха подадени около 77 800 молби за убежище. През 2010г. в региона потърсиха убежище около 12 000 души, като Полша получи повече от половината от всички молби (6 540), последвана от Унгария (2 460), България (1 030), Румъния (860), Словакия (540) и Чешката република (460). Словения, най-малката страна от региона, е регистрирала също и най-малкия брой молби – около 210 през 2010г.

Основните страни на произход на търсещите убежище са различни за различните държави от региона. Повечето от тях са от Афганистан, Грузия, Ирак, Пакистан, Сърбия и Турция и търсят подслон в страните от Централна Европа.