Тристранни споразумения
Тристранни споразумения
Проектите за управление на границите и закрила на бежанците се основават на тристранни споразумения между правителството на съответната държава, неправителствените организации (НПО) и ВКБООН. Тристранните споразумения гарантират, че ВКБООН и неговите партньори от неправителствения сектор имат право да посещават сухопътните гранично-пропускателни пунктове и центрове за принудително настаняване, за да следят достъпа на търсещите убежище до територията на страната и прилагането на справедливи и ефективни процедури за даване на убежище.
Макар че определени дейности за мониторинг на границите бяха изпълнявани и в миналото, тристранните споразумения официално оформиха сътрудничеството и определиха ролите, отговорностите и методите на работа за участващите. Те зададоха институционална рамка за мониторинг на входните пунктове, достъпа до процедурите за даване на убежище и защитата срещу принудително връщане или експулсиране на търсещите убежище. Принципът за non-refoulement е в основата на глобалната закрила на бежанците, като според него никой не може да бъде връщан обратно през границата, ако там са заплашени неговият живот или безопасност.
Първото тристранно споразумение бе сключено в Унгария през 2006 г. По-късно сходни споразумения бяха подписани в Словакия през септември 2007 г., в Румъния през юли 2008 г., в Словения през октомври 2008 г., в Полша през октомври 2008г. и в България през април 2010 г.
В Чешката република, като страна без външни за ЕС сухопътни граници, ВКБООН съсредоточава усилията си върху мониторинга при влизане в страната и достъпа до процедура за даване на убежище на Международното летище в Прага.
Тристранно споразумение в България