Конвенция за бежанците | Основният документ, на който се опира нашата работа

Конвенцията от 1951г. за бежанците е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Конвенцията дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа.

Процесът на разработване на международно право, конвенции и насоки за закрила на бежанците започва в началото на 20ти век под егидата на Обществото на народите, предшественик на Организацията на обединените нации. Той достига своята кулминация на 28 юли 1951г., когато на специална конференция на ООН се одобрява текста на Конвенцията за статута на бежанците.

Конвенцията от 1951г. за бежанците е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Конвенцията дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа. Една от основните клаузи на Конвенцията  ясно посочва, че бежанците не трябва да бъдат връщани в държава, където имат основателни опасения, че ще бъдат подложени на преследване. Конвенцията освен това определя задълженията на бежанците към приелите ги държави, като определени категории лица – например военнопрестъпници – които не отговарят на условията за получаване на бежански статут.

Конвенцията от 1951г. за бежанците признава международния обхват на бежанските кризи и необходимостта от международно сътрудничество и споделяне на отговорност между държавите.

Първоначално Конвенцията от 1951г. е повече или по-малко ограничена до закрилата на европейските бежанци в годините след Втората световна война. Протоколът към нея от 1967г. разширява нейния обхват и премахва географските и времеви ограничения, с което превръща Конвенцията в наистина универсален инструмент, тъй като проблемът с масовото преселение на бежанци вече е обхванал целия свят.

Конвенцията от 1951г. няма за цел да се занимава с причините, които принуждават хората  да търсят спасение: нарушения на правата на човека, политически или въоръжен конфликт в техните родни държави. Тя е замислена като начин за  облекчаване на последствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на международна правна закрила и друга помощ, като крайната цел е да им се помогне да започнат нов живот.

Заедно с Протокола към нея от 1967г. Конвенцията от 1951г. вдъхнови приемането на важни регионални инструменти за закрила на бежанците като например Конвенцията за бежанците на Организацията за африканско единство от 1969г. и Декларацията от Картахена от 1984г. за бежанците в Латинска Америка.

 

Свързани документи:

Текст на Конвенцията от 1951г. и Протокола от 1967г. – Крайъгълните камъни на днешната всеобща закрила на бежанците.
Конвенцията от 1951г. за бежанците – Въпроси и отговори – Най-често задаваните въпроси за Конвенцията от 1951г. за бежанците.
Държави-страни по Конвенцията от 1951г. и Протокола към нея от 1967г. (към април 2011г.)