Млади унгарски доброволци: работата с бежанци ни обогатява

По време на Международния ден на доброволеца, трима млади ентусиасти от Будапеща разказват какво ги кара да обучават бежанци и как този опит променя живота им.

Будапеща, 5 декември (ВКБООН) – По време на Международния ден на доброволеца, трима млади ентусиасти от Будапеща разказват какво ги кара да обучават бежанци и как този опит променя живота им.

Диана Лабат преподава унгарски език на 12-годишната Бенафша от четири месеца. Въпреки че двете се срещат само веднъж в седмицата, Диана вече се чувства като част от семейството на Бенафша. Уроците се провеждат в неделните следобеди, а семейството никога не оставя Диана да си тръгне, ако не е вечеряла с тях. Отначало й приготвяли две ястия – едно афганистанско и едно европейско, в случай че първото не й хареса. “Скоро обаче разбрах, че афганистанската кухня, с многото си традиционни подправки, е точно по мой вкус”, смее се Диана.

Тя е студент по международни отношения в университета “Корвинус” в Будапеща. Записала се като доброволец по време на събитие, организирано от ВКБООН за Световния ден на бежанците, и се свързала бежанската мисия на унгарската реформистка църква. “Бях развълнувана от мотото на кампанията, гласящо: ‘Никой не избира да бъде бежанец’. Прегледах различните възможности, изброени в брошурата за набиране на доброволци, и осъзнах, че не бих могла да предложа на бежанците работа и квартира, че легалните процедури объркват и мен, но пък това, което мога да правя, е да преподавам”, спомня си Диана.

Катинка Пинтер, студент по философия в университета в Печ, се записала като доброволец по същото време. Оттогава тя преподава на Рита, 18-годишна иракчанка. Катинка обаче вече има опит като доброволец – близо година тя е помагала на бездомни хора чрез Фондация “Менхели”. “Тъжно е да осъзнаеш, че все още властват разбиранията от социализма – всеки очаква държавата да се грижи за него и никой не иска да мръдне пръста си, за да помогне на другите”, обяснява Катинка мотивацията си да стане доброволец.

Габор Чомор споделя това мнение. Наскоро завършил политически науки в Централния европейски университет, Габор също се записва като доброволец по време на Световния ден на бежанците. Бежанската мисия на реформистката църква му поверява обучението на двама 20-годишни мъже от Афганистан, учещи за изпити. Въпреки че Габор вече има друга работа, той все още помага на младите мъже всеки четвъртък. “Това не е бреме – всеки може да отдели един час от времето си през седмицата”, казва той.

Двамата афганистанци още не са решили дали искат да останат в Унгария. Родителите на Бенафша обаче са решени да направят всичко по силите си, за да осигурят по-добро бъдеще на дъщеря си далеч от Афганистан. Бащата, който е електротехник, все още няма работа, макар че семейството му е пристигнало в Унгария преди пет години. Въпреки това, когато Диана го попитала как се чувства в Унгария, той отговорил: “Тук не трябва да се притеснявам дали дъщеря ми ще се прибере вкъщи жива”.

Диана не разпитва семейството за преживяванията им в Афганистан, а и всеки път, когато стане дума за това, настъпва тягостна тишина. “Чувствам, че ще отворя стари рани, а и не е моя работа”, казва Диана.

Родителите на Рита, от друга страна, споделили с Катинка, че са избягали от Ирак заради насилието срещу християни, което ескалира след смъртта на Саддам Хюсеин. “Те почти били свикнали с бомбардирането, което продължавало вече три години, но гоненията срещу християните били насочени директно срещу тях”, казва Катинка. След като църквата им била запалена два пъти, а техни приятели били отвлечени и заплашвани, семейството продало къщата си, качило се на самолет и се озовало в Будапеща. За разлика от повечето бежанци, родителите на Рита имат късмет – те успели да купят апартамент в Будапеща с парите от продадената къща. За жалост бащата, който е имал собствен бизнес с климатици в Ирак, вече шеста година работи като готвач в арабска закусвалня. Майката пък все още няма работа, макар да е преминала няколко квалификационни курса.

Тримата унгарски младежи ще продължат доброволческата си работа. Габор винаги се е интересувал от чужди култури, бежанските въпроси и проблемите на социално изключените групи. Надява се сегашният му опит да му помогне, когато кандидатства за доброволчески позиции в чужбина. Катинка също вижда доброволчеството като призвание: “Вярвам, че това е мисия за цял живот”. Диана пък непрекъснато говори за това колко е доволна от Бенафша, която се справя най-добре в целия клас. “Вече съм казала на Бенафша, че няма да я оставя. Тя е толкова талантлива. Искам да й помогна да развие този талант, за да се запише в добра гимназия, а после и в университет.”

Ерно Симон, Будапеща, Унгария

Повече информация за това как да се включите като доброволец намерете на сайта на нашата кампания “Никой не избира да бъде бежанец”.