На Световния ден на бежанеца обещанието за сигурност и достойнство трябва да бъде подновено за едно ново поколение

Утре е Световният ден на бежанеца – момент, в който да отдадем признание на смелостта и решителността на близо 42 милиона души, принудени да напуснат своите държави заради война, насилие и преследване.

Всеки ден бежанците допринасят за общностите, които са ги приели – като работници, ученици и студенти, съседи, творци, спортисти, предприемачи и лидери. Когато им се даде възможност, те възстановяват живота си и помагат за укрепването на обществата около тях.

Да напуснеш дома си в търсене на сигурност е едно от най-трудните решения, които човек може да вземе. Знам това от личен опит. Но макар човек временно да може да бъде определян като бежанец, това не бива да определя целия му живот.

Бежанците са били принудени да изоставят домовете си, но никога не бива да бъдат принуждавани да изоставят надеждата си – за сигурно място за живот, за възможност да учат, за шанс за достойна работа.

Но реалност днес е, че милиони бежанци са попаднали в капана на зависимостта, разчитайки на все по-ограничена помощ за ежедневното си оцеляване. Хуманитарната помощ остава незаменима и ВКБООН ще продължи да предоставя животоспасяваща подкрепа при извънредни ситуации. Тя спасява животи, но не може да бъде крайната цел. За твърде много хора това, което започва като извънредна ситуация, се превръща в години – а понякога и десетилетия – на чакане.

Това трябва да се промени. Бежанците се нуждаят от нещо повече от закрила от опасност; те се нуждаят от възможности да възстановят живота си с достойнство. Да бъдеш бежанец е временно състояние, а не съдба за цял живот.

Затова си поставих амбициозна цел: в рамките на десет години да намалим наполовина броя на бежанците, живеещи в продължително разселване и зависими от хуманитарна помощ.

Постигането на тази цел – с фокус върху държавите с ниски и средни доходи, които приемат по-голямата част от бежанците – би подобрило значително живота на милиони хора. Това е начинът да преминем само от управление на разселването към неговото трайно разрешаване.

Този Световен ден на бежанеца бележи и още една важна годишнина – не само за бежанците, но и за всички нас. Преди седемдесет и пет години, след края на Втората световна война, държавите се обединиха и се съгласиха, че всеки човек, принуден да бяга от война, конфликт или преследване, има право да търси сигурност и закрила. Това обещание беше залегнало в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

Днес моето послание е ясно: трябва да продължим да отстояваме това обещание. Докато не всички са в безопасност, никой от нас не е напълно в безопасност.

Това не е просто израз на солидарност, а призив за действие. Защото правото да търсиш сигурност е създадено именно за времена като тези и от всички нас зависи да го защитим.

За близо 42 милиона бежанци по света днес това право е спасителен пояс – разликата между страха и закрилата, между отчаянието и надеждата, между живота и смъртта.

На този Световен ден на бежанеца нека подновим своя ангажимент към бежанците навсякъде по света и към обещанието за закрила, дадено преди 75 години за всички хора.