Послание на Върховния комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди по повод Световния ден на бежанците 2025 г.

20 юни 2025 г.

Днес е Световният ден на бежанеца – ден, в който почитаме куража и издръжливостта на милиони хора по целия свят, принудени да бягат от война, насилие и преследване. Но това е и момент да дадем тревожен сигнал от тяхно име.

Рекорден брой мъже, жени и деца – над 122 милиона души по целия свят – са прогонени от домовете си, а възможността им да намерят безопасност и подкрепа е застрашена както никога досега.

Пълният провал в усилията за прекратяване на конфликтите – от Судан до Украйна, от Демократична република Конго до Газа – продължава да причинява невъобразими човешки страдания. Въпреки това невинните хора, които оцеляват, докато куршумите летят и ракетите валят, са несправедливо стигматизирани, което затруднява бягството им от опасността и намирането на място, където да се възстановят и да започнат отначало.

Отчайващата ситуация се влошава още повече от бруталните съкращения на хуманитарната помощ, които застрашават живота на милиони хора, крайно нуждаещи се от подкрепа.

В този критичен момент е жизненоважно да затвърдим солидарността си с бежанците не само с думи, но и с незабавни действия. За щастие, не липсват примери, които да ни вдъхновят: страните на границата на военни зони, които продължават да приемат и да приютяват бежанци; местните общности, които отварят домовете, работните си места и сърцата си за разселените хора; и безбройните индивидуални прояви на доброта и състрадание, които разкриват общата ни човечност.

В много случаи тази подкрепа може да се намери сред хора, разполагащи с малко ресурси, които да споделят, и в места, изправени пред големи икономически предизвикателства. От по-богатите държави до банките за развитие, бизнеса и много други, ние можем и трябва да подкрепим тези страни и общности, като споделим отговорността за закрилата на бежанците. Такива прояви на солидарност биха позволили тази щедрост да продължи.

Дори в тези неспокойни времена има моменти на искрена надежда. На този Световен ден на бежанeца аз съм в Сирия, където след 14 години на криза и отчаяние два милиона души вече са избрали да се върнат в домовете и общностите си след падането на режима на Асад през декември миналата година. В регион, който е претърпял толкова много насилие — и продължава да страда и до днес — все пак се открива възможност да помогнем на сирийците да постигнат стабилност и просперитет. Не трябва да я пропускаме.

Днес се срещнах със сирийски семейства, които са се завърнали след повече от десетилетие като бежанци. Дълбоката им радост от това, че са сред познати лица и в позната среда, въпреки многото предизвикателства, е трогателно напомняне за копнежа на бежанците по дома.

Такива моменти са възможни само благодарение на солидарността: солидарността, проявена от съседните на Сирия страни, които предоставят убежище на хората, докато те почувстват, че могат да се върнат безопасно; солидарността, проявена от сирийските общности, които приветстват своите сънародници след дълго и мъчително отсъствие; и солидарността, проявена от моите колеги от ВКБООН и техните местни и международни партньори, които са тук, за да подкрепят завръщащите се семейства и ще останат до тях, докато те възстановяват домовете и живота си.

Сега повече от всякога трябва да застанем на страната на бежанците, за да поддържаме надеждите им за по-добро бъдеще. На този Световен ден на бежанеца и всеки ден правителствата, институциите, компаниите и отделните граждани могат да докажат, че като помагаме на хората, засегнати от безсмислени конфликти, ние вървим към по-голяма стабилност, човечност и справедливост за всички нас. Ако го направим, мога да ви обещая, че бежанците ще вложат цялата си смелост, дух и изобретателност в създаването на по-добро и по-светло утре.

© UNHCR/Andrew McConnell