Възстановяване на мечтите в България: как таекуондото помага на украинските деца бежанци да открият отново своята сила
Възстановяване на мечтите в България: как таекуондото помага на украинските деца бежанци да открият отново своята сила
Олексий Жеребчевски стои гордо по време на шампионата по таекуондо в София, България. Състезанието беше организирано от организацията „Училище по таекуондо“, ръководена от бежанци, и подкрепено от ВКБООН, Агенцията на ООН за бежанците.
Животът на един треньор, променен от конфликт
Когато Олексий Жеребчевски влиза в малката спортна зала в София, той вижда нещо повече от стая, пълна с постелки и ентусиазирани деца. Той вижда продължението на една мечта, която почти изчезва през февруари 2022 г., когато пълномащабната инвазия на Украйна принуждава него и учениците му да напуснат домовете си и страната си.
В Харков Олексий тренира повече от 100 деца и млади спортисти, някои от които се състезават на национално ниво. Сред тях са Влад и Ерика, които започват да тренират с него като малки деца и израстват в дисциплинирани, уверени тийнейджъри.
Но когато избухва пълномащабната война, „целият отбор се разпръсна, за да се спаси“, спомня си Олексий.
Тренировките спират. Залите затварят. Мечтите са поставени на пауза.
В търсене на безопасност и цел в България
В търсене на безопасност за семейството си, Олексий бяга в България заедно с баща си, който е с увреждане и се нуждае от постоянна грижа. В началото Олексий вярва, че преместването ще бъде временно. Той чака войната да приключи – да мине лятото, есента, а след това и края на годината.
Едва след много месеци той осъзнава, че трябва да започне наново, а не да чака.
В търсене на безопасност, неговите ученици също се присъединяват към него в България. Ерика си спомня: „Ако не беше той, аз нямаше да съм тук.“
Отново заедно в София, те вземат решение: ако не могат да се върнат в училището си в Украйна, ще го възстановят в приемащата ги страна.
Повечето от новите им ученици са украински деца, които са избягали от войната със семействата си. Много от тях не говорят български и се борят да се адаптират, но в залата за таекуондо езиковите бариери падат.
„Те не знаят български език“, обяснява Ерика, „и затова сме тук“. Тренировките с местни деца подпомагат адаптацията и включването им в приемащата страна.
Заниманията дават структура и чувство за принадлежност на младите хора, които са загубили толкова много. Не всички ще станат спортисти и не всички ще се състезават професионално, но това не е целта.
„Не всеки ще стане шампион“, казва Олексий. „Нашата задача е да ги въвлечем в спорта.“
През 2025 г. ВКБООН предоставя финансова подкрепа на школата по таекуондо, което позволява на Олексий да наеме безопасно и подходящо място за тренировки, да закупи необходимото оборудване за децата и да организира зимен спортен лагер, давайки възможност на младите бежанци да се сближат, да тренират и да възвърнат увереността си в подкрепяща среда.
Тази помощ превръща една крехка идея в функциониращо, динамично обществено пространство, което сега подкрепя десетки разселени семейства, търсещи стабилност в България.
Нова мечта, заедно
Днес Олексий, Влад и Ерика имат обща мечта: да видят младия си отбор в България да участва в големи състезания, за да научи по-устойчиви умения.
Но те знаят, че медалите не са най-голямата награда. За тях истинската победа е, че отново са заедно – възстановяват общност, възвръщат надеждата и помагат на децата да се излекуват чрез спорта.
В тихата зала в София, далеч от дома, за който копнеят, една мечта, която е била почти унищожена, отново оживява.
